о.Сейбъл – Островът на загадките

By on септември 22, 2014

Открит преди хилядолетия от викинги, през Средновековието го назовават “Островът на хилядите загадки”, “Гробището на кораби” и дори “Смъртоносната пясъчна ивица” …

SABLE ISLAND 2013

За него от години се разказват небивалици и тайни ужасяващи легенди, които гласят, че винаги е обвит с тайнственост и мъгли. Че на него живее прекрасната фея Моргана (Фата моргана (живееща по предание на морското дъно и примамваща пътешествениците с призрачни видения) е рядко срещано сложно оптично явление от няколко форми на миражи, при които отдалечени обекти се виждат многократно и с разнообразни изкривявания. Названието се свързва с Моргана (зла фея, полусестра на крал Артур). Всред моряците се носи неговата слава като “най-опасния остров на света”. На острова днес отиват единствено търсачи на силни усещания, любители на приключения или спасителни екипи и пътешественици.

Остров Сейбъл (Sable Island) е малък остров, който се намира на около 300 км (190 мили) югоизточно от Халифакс (Halifax), Nova Scotia (Нова Скотия или Нова Шотландия е провинция на Канада с население от 934 405 жители (2006) и площ от 55 283 км².) и на около 175 км (109 мили) югоизточно от най-близката точка на континенталната част на Nova Scotia в Атлантическия океан. Островът е разположен в района, където топлото течение Гълфстрийм (Gulf Stream) се среща със студеното Лабрадорско течение (Labrador Current). Има форма на полумесец, с площ от 34 кв.м., дължина 42 км. и ширина не повече от 1,5 км. в най-широката си част. Протегнал се е като гигантско пипало, на 24 мили от изток на запад. Това е мрачно, загадъчно и тайнствено място, което моряците наричат Гробницата на Атлантическия океан”.

Остров Сейбъл е едно от най-страшните и странни места в Атлантическия океан. Смята се, че е бил открит от французина Лери през 1508 година, а за пръв път е проучен от експедицията на португалския изследовател Жуау Алвариш Фагундиш (João Álvares Fagundes) през 1520-1521 г. Другите му имена са: “Островът на хилядите изгубени кораби”, или “Поглъщащият кораби”. Названието си островът е получил от своите подвижни пясъци. Те поглъщат даже големи кораби, а малките просто гълтат.

Много години този остров е плашел мореплавателите. Много кораби са се разбили или са изчезнали край него. Той е нещо като Бермудския триъгълник, а има и славата на една от аномалните зони в света.

Загадката на тайнствения Сейбъл отдавна е заинтригувала учените. Още в началото на ХХ век те установили, че западния край на острова постоянно е изложен на силно морско течение. Затова гонените от вятъра вълни с мощни монотонни удари, не прекратяващи се нито за минута от кой-знае колко хилядолетия, методично размиват брега. Затова пък на източния край на острова нещата протичат по точно противоположния начин: там, сякаш от жива тъкан, постоянно се разрастват нови и нови пясъчни наноси, които, според логиката на нещата и законите на физиката просто няма от къде да се вземат. Но те нарастват!

Sable Island е известен с големия си брой корабокрушения. Около 350 плавателни съда се смята, че са станали жертва на пясъчните коси на острова, гъстите мъгли и коварните течения.

03

Първото записано корабокрушение е на английската кораб Delight в 1583 г., който е бил част от експедицията Humphrey Gilbert ‘s Newfoundland expedition.

Веднъж, в края на по-миналия век, в спасителна мисия на изчезнал в пясъците на Сейбъл кораб, се оказал известният американски учен, изобретателят на телефона Александър Бел.

На 2 юли 1898 г. френският лайнер Ла Бургон (La Bourgogne) тръгва от Ню Йорк с 597 пасажера и 128 членен екипаж на борда. На 4 юли, около 5 часа сутринта, на 60 мили от остров Сейбъл, в непрогледна гъста мъгла, върху лайнера връхлетял платнохода Кромантишир (Cromartyshire), който пътувал за Филаделфия. Ла Бургон имал сериозни повреди и капитанът му решил да се приближи до бреговете на остров Сейбъл за да даде шанс на хората да се спасят. 164 оцелели били качени на борда на Кромантишир, а по-късно прехвърлени на лайнера Grecian. Останалите 561 души потънали още същия ден във водите на океана. Събитието, станало в годината, в която Америка подписва Декларацията за независимостта, на датата 4 юли.

След инцидента, Александър Бел, със свои лични средства, организирал спасителна експедиция, пристигнал на острова и внимателно го изследвал. За негово разочарование, спасени след катастрофата там просто нямало. Бел лагерувал на остров Сейбъл няколко седмици.

09

Последното голямо корабокрушение било на парахода Manhasset през 1947 г. Неговият екипаж бил спасен от животоспасяващата станция на острова.

Няма други потънали кораби до 1999 г., когато тримата членове на екипажа на яхтата Merrimac оцелели след като заседнали на острова поради навигационна грешка.

След 1991 г. Перфектната буря, търговският риболовен кораб Andrea Gail е бил открит на брега на остров Сейбъл на 6 ноември 1991 г., девет дни след последното предаване на сигнал от екипажа. На острова са намерени и варели за гориво, резервоар за гориво, празен спасителен сал, и някои други останки. Всички членове на екипажа вероятно са загинали и никога не са били намерени.

Най-любопитния факт за остров Сейбъл, е че дължината на острова гробницата на Атлантическия океан” в продължение на стотици години практически не се променя! Но самият остров, подобно на изплезен гигантски език или страшен пясъчен охлюв, бавно, сякаш следвайки от по-рано определена точна цел, постоянно се движи в източна посока. Учените са успели да изчислят, че през последните 200 години островът тихо и незабелязано е “пропълзял” по безкрайната шир на океана повече от 200 морски мили! Средната скорост на придвижване на острова е примерно 200 метра годишно!

08

Какво, всъщност, е учудило учените? Работата е в това, че всеки остров, всъщност е връх на подводна планина. Самата планина се намира върху една от тектоничните плочи, от които, като от пъзел, е изградена нашата планета. Скоростта на движение на Сейбъл е заинтересувала специалистите, защото тя не би трябвало да бъде по-голяма от тази на тектоничната плоча, върху която се намира островът. А нейната скорост представлява няколко милиметра годишно….

Освен това, неговата височина над нивото на водата остава незначителна и константна. Островът е съвсем невидим отдалече за идващите към него кораби, особено когато вълните са високи. Дали това е загадъчно и абсолютно неразбираемо природно явление?

Всичко това: минималната височина над морското ниво, постоянното, прекалено бързо преместване, удивително коварните пясъчни плитчини и рифове, а заедно с това – изключително лошото време. Голяма част от дните през годината не минават без досадни и студени дъждове и подарените от Гълфстрийм гъсти мъгли, представляват далеч не пълен набор от “прелестите” на късчето суша, създадена сякаш специално за гибел на мореплавателите.

Във всички пристанища по морета и океани, остров Сейбъл има лоша слава. През столетията мореплавателите се стараят не само да не го споменават в разговорите си, а и да го заобикалят от далече, но за съжаление, не винаги успяват.

10

Над Гробницата на Атлантическия океан” почти винаги има бури и ураганни ветрове, и само през един месец юли, океанът, сякаш по нечия неведома, но строга заповед, внезапно стихва и става ласкав, а островът е достъпен за лодки. Но само от северната страна… А и желаещите да посетят Сейбъл никога не са били много…

Още една загадка се крие на острова, търпеливо изчаквайки минаващите наблизо плавателни съдове. Това са плитчините и рифовете около него. Странното е, че само тук те имат уникалното свойство да приемат цвета на морската вода и да остават практически незабележими, а всъщност свойството мимикрия не е присъщо на неживата природа…

Акад. Йордан Стоилов Иванов смята, че причина за постоянно променящите се цветове на течението Гълфстрийм е подводен вулкан.
“При своята дейност, променяща активността си, вулканът бълва и много пясък, сяра и други частици, които се отразяват на оцветяването на водите на това течение и поддържат топлината му. Тъй като движението на океанските, морски и речни водни маси се причинява най-вече от гравитационното взаимодействие между земята и луната, двупосочни са единствено движенията на водите при приливите и отливите, а непрекъснато движещата се океанска вода остава под въздействие на промените в атмосферата, и на подземните вулкани се образуват вълнения, понякога и цунамита, вследствие на земетресения.”

Можем само да се досещаме, колко различни кораби са намерили на този остров своя край. Преди началото на Втората световна война по целия свят е разпространена от средствата за масово осведомяване сензация. През пролетта бушували необичайно силни бури, а в района на остров Сейбъл се образували водовъртежи, който, подобно на гигантска помпа, смъкнали огромно количество пясък от загадъчния остров. На него се образувала огромна и много дълбока яма. Изглеждало че самото море или морските Богове решили малко да пооткрият непроницаемата завеса от тайни, плътно обгърнали “островът на корабокрушенците”

Пристигналата там експедиция открила останките на 8 плавателни съда. Това, което било най-удивително, били останките от антична римска галера. Докато учените спорили ожесточено, как се е озовала там римската галера, неочаквано се разразила поредната силна буря, която бушувала няколко дни подред, а когато утихнала, мястото, открило се от гробницата на корабите, било изчезнало, покрито от планини мокър и мръсен пясък, наблъскан от океанските вълни.

The Nova Scotia Rescue Station
През 1801 г. на остров Сейбъл е изградена животоспасяваща станция и от тогава да днес на острова има постоянно човешко присъствие. Докарана е спасителна техника: лодки, автомобили и оборудване, изградено е селище. През 1872 г. на острова са построени два нови фара в източната и в западната му част. През 1958 г. затварят спасителната станция и изграждат безжична навигационна станция и метеорологична станция.

Station Sable Island е гара управлявана и обслужвана от Parks Canada и Environment Canada и е единственото съоръжение с постоянно живуж на острова персонал. Тук са монтирани системи за ръчно и автоматизирано наблюдение на климата управлявани от Метеорологичната служба на Канада.

04

Доставки на провизии до гара Sable Island се извършват приблизително два пъти месечно от Air Charter Maritime. Въпреки, че островът има летище за хеликоптери, няма писта за самолети. Някои малки самолети биха могли да кацнат на южния плаж с разрешение в зависимост от състоянието и промяна на метеорологичните и пясъчни условия.

05

Впрочем, в края на ХХ век някои западни изследователи на аномални явления издигнали една доста смела и оригинална хипотеза. Според тях Сейбъл не е нещо друго, а жив извънземен организъм, който функционира по съвършено неизвестни и неразбираеми за земната наука закони. В основата на неговата жизнена дейност е не въглеродния двуокис, както при нас, а силицият. А силицият, всъщност, е пясък!

Уфолозите Д. Пейбъл (САЩ) и У. Лайнес (Канада) предположили, че това е биоробот захвърлен от извънземна цивилизация, който през вековете събира информация за нас. Хващайки кораби като паяк мухи, той следи нашето техническо развитие. Ето защо един път в годината настъпва прекрасно време на острова, за да изпрати събраното в Космоса.

На острова е практически невъзможно да се отиде и всъщност това се отдава само на истинските смелчаци. Там ги очаква смъртно опасен пясък.

Островът все пак е обитаем и на него има сладководно езеро – Уолъс (Lake Wallace). Отначало там живеели моряци корабокрушенци, а през 16 век той станал място за каторга, а каторжници французи били първите доброволни заселници. Неизвестно от къде, но там вече имало коне, те развъдили овце и кози и заживели доволни и щастливи. (Островът е известен с популацията си от диви коне, окло 300 на брой. Смята се, че те били докарани тук от франко-акадците в края на XVIII в. по време на депортацията на френски и франко-акадски заселници от Канада, проведена от британците. През 1960 г. дивите коне на острова стават защитен вид от държавата.) Конте са изобразени на канадските марки и монети от 2005г.

06

От 1920 г. насам, само 2 човека са се родили на остров Сейбъл.

На острова расте само трева и нискостеблени растения. Правени са опити там да бъдат засадени дървета, но тези опити са неуспешни. Всички засадени дървета умирали, освен един бял бор, който не расте, а останал ниско дръвче.

Също така на острова живее колония от дългомуцунести тюлени. Островът е резерват и затова за неговото посещение се изисква специално разрешение.

07

В началото на 19 век се появили фар и спасителна станция. До момента тези съоръжения не веднъж са променяни и преустройвани, защото островът ги поглъщал, а което оставало, го разрушавали бурите. Въпреки съвременните устройства, макар и рядко островът продължава да взима жертви.

На остров Сейбл нееднократно са пребивавали научни експедиции, но там всичко е било доста сложно: щом се започвала някаква работа, основно – разкопки, изкопаните ями незабавно започвали да се пълнят с морска вода, а стените им започвали да се сриват. А да се изпомпва водата от ямите, било все едно да се направи опит за изливане на океана, защото водата непрекъснато прииждала.

Името на острова изписано на латиница (Sable) има няколко превода:
– в превод от английски – sable означава черен, траурен цвят
– в превод от френски – sable означава пясък
– възможно е и първоначално островът да се е наричал Sabre, което от английски означава сабя

Островът е защитена и се управлява от National Park Reserve of Canada. За посещение на острова, разрешение трябва да бъде предоставено от тях.

Остров Сейбъл ревниво пази своите тайни и не позволява да се проникне в онова, което му е поверено. Друг е въпросът – от кого и защо…

beach

Публикувано в категория: Мистерии и загадки